събота, 19 февруари 2011 г.

Годишнина от придобиването на светилището в Жакарей

Послание от любящото сърце на Хосе

Мои драги деца! Моето ЛЮБЯЩО СЪРЦЕ ви благославя този послеобеден час и казва ви с любов: Голямо е благодетелството, което Той направил за света, като ви даде това място, това свещено място, тази светлица на явленията преди много години, чийто празник отбелязват днес.

Да, в деня, когато това място беше окончателно придобито и осветено за нашите Свети Сръц пред много години, имало бе голям празничен пир на Небесата, имала се велика радост сред душите в Чистилището, и имало се велико торжество в светилището на Най-святата Троица. Защото тук Блажената Дева можеше окончателно да направи своя Трон и тук тя можеше по-обилно да излие своите благодати и благодатите на Най-святата Троица върху всичките си деца.

Голяма благодат обитава това място, и дори много светии от миналото са я познавали в скритните и божествени мистерии на Господа. Колко мъченици биха искали да издржат хиляда повече мъчения от тези, които претрпяват, само за да имат благодата да видят деня на това място, тоест да са родени в това време, така че могат да бъдат тук в това свещено място и да слушат нашите послания. И все пак те не получаваха тази благодат. Тази благодат беше запазена за вас, които толкова неблагодарно забравяте това място, презирате този място, не го обичате и не му давате стойност, като не го поставяте на първо място в сърцата си, като идете тук да ни посещавате и молим се за всяко свободно време, което можете. Вие не сте способни да правите жертви, за да ходите тук да молят, да бъдете тук с Вас в молитвата, във непрекъснато размишление, така че ние можем да напълним сърцата ви със светлината на Небесата и с мудростта на Всевишния.

Колко неблагодарни сте Мои деца! Колко злите сте! Колко несчастливи сте, които не видят, които не разбирате колкава е благодатта, която обитава това място, което се дава на чистите по сърце, на тези, които имат истинска любов, на тези, които имат истинна жажда за Бога, за Неговото Слово и за познанието на вечната истина.

Колко зли, колко неблагодарни сте Мои деца! Вие не обичате това място, защото не ни обичате. Вие не го обичате много, защото не обичате нашите Три Свети Сръц, защото тези, които истински ни обичат, обичат това място, което сме избрали и което сме избрали, и то е като продължение на нашите Три Свети Сръц, тоест наш нов Назарет, наше второ Небе, наше второ Райско место, наш втори Трон.

Той, който ни поставя първо, също така поставя това място и всичко, което се отнася до него. Зато онзи, който наистина ни обича с всички сили на своето сръце, проява интерес към проблемите на това място, грижи се за тях, моли се да бъдат решени, постят, за да предотвратят сатанинските атаки върху това място и да получат нови благодати за него, за тези, които работят в него.

Тези, които наистина ни обичаат, живеят със своите сръца тук, винаги, дори когато се стремят да бъдат отсъстващи поради работата си. Така е и при две души, които се обожават: дори когато една трябва да отиде на работа, тя остава непрекъснато обединена в мисълта си с обичтата към другата, така че никога не се отделя от него. На такъв начин също е и онзи, който ни обича. Той, който ни обича, винаги е със своя поглед, с мислите си, с сръцето обърнат към това Свещено място, където Ние учим душите и света на пътя за съвършенота надприродна любов, любов в чиста трансформация, истината, благодатта, светостта и мира!

Тук нашите Обединени Свети Сръца пребивават денем и нощем и винаги сме отворени да дароваме светлините и богатствата на Нашата Благодат на всички, които искат да ги приемат. Само отвори срцето си, само имай вяра, само имай искрена жажда и глад за познание на Някаква волята Ний, да се отречеш себе си и да направим каквото нискаме в Нашите Съобщения. Затоа децата ми, днес отворете сръцата си, честят и благодарите Бога, че ви е даровал тази велика благодат - това Ний СВЕТИЛИЩЕ НА ЯВЛЕНИЯ, което казах преди, много мъченици биха искали да пострадат хиляда пъти за да прекараат един ден тук. Но тази благодат не е била дарена им, а вие и какво малко обичате това свещено място!

Какъв неблагодарен си ти!

Колка разлика между светците и тебе!

Те издръжали всички трудове и страдания, които им се представили, за да останат обединени с Бога и да имат надеждата, че някога ще чуят гласа на Господа, да познаят - лице в лице. А вие децата ми без да преминавате през смъртта, без да преминете през мъченичеството, сте получили благодата тук да чуете Нашите съобщения предадени устно от уста на наш слуга Маркос, да познаят вечната Ний истина без да трябва да умрете за да я познаете там в вечните Аркани на Небето. И все пак какъв неблагодарен си ти децата ми! Какъв зъл си ти децата ми! Какъв студен и равнодушен си ти децата ми! Какъв безсърдечен и груб си ти децата ми!

Това е причината, поради която така често нашите сърца са пронизани от остри мечове, които ни причиняват толкова много болка, толкова много! Защото вашите сърца са по-хладни от блоковете лед, по-твърди от топките и гранитета, а така често повече жестоки от зверята.

Моля ви, децата ми, днес да издигнете към Господа истинската и искрена химна на благодарност за Неговата благодат в дарването Ви това място за молитва, за размисъл и прекарване на толкова много часа в единство с Вас, да имате Ценаклите, да имате Нашите Съобщения, така че вашите съобщения могат да бъдат спазени и така да бъде отстраненото пътя, който Ви води към Ада, където сте ходели преди това със скоростни стъпки.

Така, децата ми, Бог ще се радва с вас, ще наслаждава в вас и виждайки благодарността, която извира от вашите сърца, Той ще пролие върху вас още по-големи и обилни благодати на Неговата Любов, разкривайки Ви все повече Неговото желание, Неговото желание, разкривайки Ви все повече Неговата свещена воля, която ви прави истини деца и служители на Всевишния.

Моето сърце ще бъде с вас да ви помага, да благодарите и благославяте Господа, да изпълняваме волята на Господа винаги, да Ви помогнем все повече да умирате за себе си и да живеете за Бога и в Бога.

Моето ЛЮБОВНО СЪРЦЕ ще продължава винаги да бъде слънчето, което ще осветява пътя Ви, така че никога не паднате във всяка пропаст, в какъвто откос.

Тук на това място нашите сърца светят повече от хиляда лампи, хиляда слънца заедно. И който има истинен глад, жажда, истинска любов към Нас, които искат да ни обичат и да дарят своето сърце за нас, този ще получи нашето Светло, той ще се позволи да бъде воден от нас и стъпките му вече няма да са колебаещи се и блуждаващи, но те ще бъдат живи, твърди, силни, решителни и бързи към святостта.

На това място, където нашите сърца почиват, всяка душа може да намери покой със нас също така, само отвори своето сърце, просто викай ни с вяра, просто искай да се присъединиш към нас първо отказвайки себе си, за да има място в твоето сърце Нашата Благодат да действа. Тогава съединението, срещата, сливането на нашите сърца ще стане и ние ще бъдем едно в Любовта. И тази душа ще прелива мир като реките преливат при поплавката.

На всички мои драги деца, които обичат това Място, грижат се за Него, молят се за Него, постят за Него, жертват себе си за Него, изразходват силите си за Него, посвещават целия си живот на неговото добро, в този момент ви благославям с обилните благодати от моето Най-любовно Сърце. А особено ти, Маркос, най-трудоспособният, най-посветеният сред Моите деца за това Място, най-жертвуващият за това Място, който работи най-много за този Священ Край, който е зеницата на нашите Очи, която е интимната влакно от Нашите Свещени Сърца. Във теб, в този момент, изливам река благодати".